Сред дидактичните модели, използвани в училищата (традиционни, активни, технологични), интерактивният модел изглежда най-отзивчив към изискванията за включване на учениците в неравностойно положение, както е посочено в Раздел 1.

Този модел предвижда взаимодействие на всички участници в дидактическия опит и формализация. Мотивацията и субективните емоции на онези, които участват в опита, са само отправната точка, през която диша действието на откриването и прилагането на компетенциите, което представлява алтернатива на пасивното приемане на съдържанието. В тази дидактика вниманието се насочва към процеса на постигане на резултата, а не към самия резултат. Учениците се включват в групов опит, в който се водят както от взаимното уважение и изслушване, така и от възможността за лична изява. За да бъде възможно, обаче учителите/обучителите трябва да създадат връзка с всеки ученик и климат на взаимно доверие и споделяне в групата или класа, благоприятстващ процеса на учене.

Подчертавайки фокуса върху отношенията (учител-ученици, учител-клас, ученик-ученик) и контекста, в който се случва ученето, следващият урок предлага някои инструменти, дейности и стратегии, които могат да помогнат на учителите да постигнат връзката и климата, развиващи възможностите и личния потенциал на учениците, благоприятстващ процеса на учене.

Last modified: Thursday, 5 July 2018, 4:04 PM