Емпатията като културна компетентност в нейното когнитивно, грижовно и социално измерение се състои от осъзнат процес, при който се съгласявате да бъдете в дълбока връзка с другия, без да губите своята собствена идентичност и границите между него/нея и себе си. За целта е необходимо да знаете как да идентифицирате и да разпознавате собствените си емоции, за да можете да ги разпознаете в другите хора; ако не познаваме себе си и ако дори не знаем как да различаваме нашите емоции никога няма да успеем да разберем тези на другите.

Дискурсът за емпатията дълго време и бил дълбоко в областта на психологията, социологията и психотерапията, доколкото експертите са определили различни типологии на емпатия, като положителна и негативна емпатия според възможността за споделяне или не радостта на другите хора. Съществуват и други типологии на емпатия, които принадлежат към изследванията на междукултурната съпричастност (емпатия):

• Поведенческа емпатия: да разберете поведението на друга култура и причините за него, да разберете причината за това поведение и веригите на корелираното поведение;
• Емоционална емпатия: да успеете да възприемате емоциите, преживяни от другите, също и в различни култури от вашата собствена;
• Емпатия на взаимоотношенията: да разберете картата на отношенията на субекта и неговите/нейните ценности в културата на принадлежност;
• Когнитивна съпричастност: да разберете активните познавателни прототипи в даден момент от времето в определена култура, вярванията, от които се състои, ценностите, идеологиите, психичните структури, които различните културни субекти притежават и към които се придържат.

В схоластичен контекст, за да се подобрят взаимоотношенията между учениците и учителите, както и между самите ученици, може би трябва да следваме датския пример, за да въведем емпатията като академичен предмет в училище. По този начин всеки ученик би могъл да разбира по-добре другите и техните емоции. По този начин, същата схоластична система и методите на преподаване ще се променят и ще намерят достатъчно различна база. Например, в днешно време не всички учители са в състояние да покажат емпатия към своите ученици и в същото време съществуват различни трудности в отношенията между децата. Така момчетата, които посещават училище, създават комбинация от аспекти, които лесно могат да задействат феномена на тормоз.

Използването и споделянето на емпатия трябва да се счита за основно условие за развиване на комуникационните умения и взаимодействие в ситуация на различие, социално-културно неравностойно положение или увреждане. Добра практика е да се спомене "дидактиката на емоциите" *, която насърчава изграждането на емпатия и взаимно споделяне на атмосферата в клас чрез серия от упражнения и стратегии, ръководени от учителя/преподавателя в ежедневния училищен живот. Изпитано и стандартизирано в италианските училища, дидактиката на емоциите беше първоначално въведена по европейски проект, финансиран по програмата Еразъм+, и в момента функционира в някои училища вт Палермо, Сицилия

Дейности (за сваляне)

*Източник: У. Мариани, Р. Ширали "Емоционална интелигентност в училище. Образователн път за интеграция на учениците" ръководство. Ериксон -  https://www.erickson.it



Last modified: Thursday, 5 July 2018, 4:04 PM